Начало Литературен обзор

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“. 

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването в целия свят като националната библиотека на България и участието в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материли, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.

В рамките на днешното заседание с 10 гласа „За“, един – „Против“ и без въздържали се бе приет на първо четене още Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Тошко Йорданов и група народни представители.

Цветан Предов (ИТН) представи законопроекта. „В него сме предвидили административни и наказателни мерки за тези, които не спазват разпоредбите и налагат внушение за започване на медицинска, хормонална и социална процедура или терапия за промяна на първичните полови белези. Забранява се прякото предоставяне на реклама и извършване на медицинска дейност с методи или технология за промяна на първичните полови белези на лица, ненавършили 18 години. В Закона за социалните услуги сме предвидили отнемането на лиценз на доставчици на социални услуги, които не са съобразени с наложените промени. В Наказателния кодекс се създава чл. 187 а. Той гласи следното – който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на първичните полови белези, на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с обществено порицание“, каза той.

Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов. Целесъобразно е използваните в законопроекта изрази като „съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица“, като „биологична категория“, „полова идентичност“, „алтернатива на биологичния пол“ и „други обществени места“ да намерят своята легална дефиниция, посочи той. Според него трябва да се прецизира внимателно още начинът, по който ще се прилага законът по отношение на обществени места, свързани с посещения на лица от различна възраст.

Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. „Считаме, че се прецизира нормативната уредба с въвеждане на повече забрани и изобщо всички законопроекти, които забраняват употребата на тютюнопушене, на алкохол, на райски газ, на всички тези вредни за здравето и качеството на живота на децата ги приветстваме“, каза тя. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Литературен обзор

Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Базовата структура на българския социален, политически и културен живот е тема на книгата „Българските разломи“ на проф. Георги Каприев. Премиерата е днес, 25 април, в театър „Сфумато“, съобщава авторът. Участници в събитието ще са про ...

Добрина Маркова

Ангелина Липчева

Литературен обзор

Книгата „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания, каза проф. Михаил Неделчев, който представи тази вечер изданието в книжен център „Гринуич“ в София. В събитието участие взеха също проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янаки ...

Ангелина Липчева

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Добрина Маркова

На бюрото

Валери Генков

Няма нищо лошо да се издават много книги. Трябва да има литература, за да могат хората да избират. Това мнение изрази в интервю художничката Таня Минчева, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  Тя обаче смята, че не е работа на читателя да търси своето издание на пазара, а на издателствата, специалис ...

Авторът и перото

Добрина Маркова